ЕПИГОНСКИ И АУТОРСКИ ХАИКУ

ЕПИГОНСКИ И АУТОРСКИ ХАИКУ Познајем много људи широм света који мисле да хаику мора бити налик на Башоов, или ако ништа друго да мора бити будистички. Постоји и покрет хаику епигона који уздижу разне песничке култове. Хаику студирам и пишем 35 година, много времена сам посветио и Башоу и јапанској култури. Али то је мој ауторски избор који ми не даје право да кажем да хаику "мора" бити такав и такав... И као песничка врста хаику се дефинише начелима које је установио међународни ПЕН: "Све форме су универзалне, све културе су равноправне"... уз поштовање песничке лиценце. Ово потврђује и Деклерација из Мацујаме, написана 2000 године од стране јапанских ауторитета. Као аутор морам да браним право аутора да свако има право да пише хаику по свом нахођењу и песничким потребама. По томе се хаику нимало не разликује од било које литературне форме. Колико ће нечија уметност вредити и трајати не зависи од степена његове припадности овом или оном култу или идеологији већ од елемената којима подлеже сва поезија, литература и уметност: оригиналности, искрености, аутентичности, снази ... и доследности себи. Сви који дишу ваздух поезије знају добро шта то значи.


Певање и
дисање-имал' разлике?
Упитај Власту.
.
Димитър Анакиев

ХОДАНЕ ПPЕЗ НЕРАЗОРАНИ НИВИ, ренга

Въртоп от Знеполе



ХОДАНЕ ПPЕЗ НЕРАЗОРАНИ НИВИ, ("хан-касен") ренга

Димитър – (Димитър Анакиев)
Елена – (Елена Диварова)

1.
От Дълго поле
до Грознатовци: ходене през
неразоранитe ниви.
(Димитър)

2.
Кратък юнски дъжд.
Поети разговарят
за политика.
(Елена)

3.
Котаракът е
като поет - изяде
пеперуда.
(Димитър)

4.
Луна наднича
в стая на поет - сърдит
на котарака.
(Елена)

5.
Половин месец
отвежда ме в неизвестно -
светулки в тъмното.
(Димитър)

6.
Светулка денем
чуди се какво да прави
невидима е
(Елена)

7.
Невидими са
Въртопски герои-връхът
покрит с мъгла.
(Димитър)

8.
Стадо мъгливо
ниско приижда и тътне
над равнината
(Елена)

9.
Черен овен
е водачът на стадото - дали
е кастриран?
(Димитър)

10.
Стрела да метнем
сърцето на водача
да оживее
(Елена)

11.
Покрайнини на
сърцето ми неразделни
от Средецъ
(Димитър)


12.
Средецъ сърДце е
болно от аритмия
какво ще правим
(Елена)

13.
Въртоп стана
зелен и в Знеполе
червен мак.
(Димитър)

14.
макът разгръща
смачкана длан над река
и над граница
(Елена)

15.
Ерма все още чиста,
средновековна църква
и езерото носи.
(Димитър)


16.
Брегът на Ерма
Заслушан в тъмнина
Църковен звън
(Елена)

17.
Звънът на овчи камбанки
и звънещият глас на поети
отекват по долината.
(Димитър)

18.
Глас до глас
в зеленото усое
на клисурата.
(Елена)